Всяка година се увеличава делът на доставките на метални керемиди при ремонт на съществуващи покриви. Подробната статистика показва една тревожна тенденция на рязко понижаване на възрастта на сградите, при които се налага подмяна на покривното покритие от битумни керемиди. Само през 2019 година имаме доставени 4 покривни системи на сгради с възраст под 8 години(считано от датата на издаване на АКТ15), при които се е наложило пълна подмяна на покритието!!!
Какъв е проблемът и защо се налага ремонт на практически нови сгради!?
Причината е грешен монтаж на покривното покритие – липса на вентилация, което води след себе си до конденз, рязко влошаване на топлоизолационните характеристики на системата, гниене, течове и мухъл.
С цел оптимизиране на разходите, масово битумните керемиди се монтират върху OSB плоскости, които са наковани директно върху ребрата на покрива. Между тези ребра лежи топлоизолацията – най-често вата, а под тях е бетонова конструкция или обитаеми помещения.
На пръв поглед всичко изглежда добре, но какво се случва в този „пакет“ през следващите години?!
Сградата започва да отдава т.н. „строителна влага“. Бетонът повърхностно е сух, обектът се завършва, започва да се обитава, но процесът на отдаване на влага продължава. Според някои производители, бетонът изсъхва напълно в дълбочина с около 5 см./година. Т.е. една междуетажна плоча с дебелина 15 см. се нуждае от приблизително година и половина преди да спре да отдава от първоначалната си влажност. По същата логика, колона с р-ри 25/25 ще отдава повече от 4 години.
Разбира се, няма как да се изчака този период да отмине, сградите се затварят и започват да се обитават много преди конструкциите да са отдали всичката излишна влага.
В процесът на обитаване също се генерира влага. Най-големи количества се отделят при дишане и потене на хората – от половин до един литър на ден. Цветя, мокри помещения, готвене, чистене, всички процеси, които протичат в едно жилище също са свързани с отделяне на влага и топлина.
Когато тази влажна и топла маса премине през конструкцията на покрива и топлоизолацията, достига до OSB плоскостите, върху които има положени битумни керемиди. Както плоскостите OSB, така и битумните керемиди не са паропропускливи. Те не позволяват на влагата да премине през тях в атмосферата. На практика, в студените зимни дни, получаваме влажен и топъл въздух, който е отделен от студената атмосфера и снега от 5 мм. битум и 18 мм. OSB. При тези условия, влажният и топъл въздух кондензира по най-студената повърхност – OSB плоскостите.
При тези условия, през зимния сезон се образуват значителни количества кондензна вода, която се откапва и овлажнява влакната на ватата. Тя сляга, намалява и се дебелината, като това води до допълнително влошаване на топлоизолацията и появата на конденз и мухъл дори по вътрешността на помещенията. Регулярното овлажняване на OSB плоскостите води то тяхното постепенно прогниване. Започват да се разпадат, а в зоните между гредите провисват. Провисвайки, разместват битумните керемиди, отварят се фуги и започват директни течове при дъжд и снеготопене.
При оглед на подобрен покрив, стъпвайки в зоната между две греди, където плоскостта не е стабилно подпряна, OSB-то поддава, пружинира и издавя ясен звук на „хрущене“.
Тези процеси се развиват значително по-бързо в зоните около комините, където въздухът във вътрешността бива допълнително затоплен от отдаващият комин. Обикновено първите симптоми на изгниващите плоскости се наблюдават над комина, усойни северни скатове с намалено слънцегреене, както и над нередовно проветрявани помещения – спални и детски стаи.
Какво можем да направим, ако имаме такъв проблем, ще прочетете в следващата статия!